НОВИНИ

Обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон регламентира мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване.
(2) С този закон се определят изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни и/или масово разпространени отпадъци, както и изискванията за разширена отговорност на производителите на тези продукти с цел насърчаване на повторната употреба, предотвратяването, рециклирането и друг вид оползотворяване на образуваните отпадъци.
(3) Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда и се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове относно:
1. опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;
2. шума и миризмите, и
3. опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита.
Чл. 2. (1) Този закон се прилага за:
1. битови отпадъци;
2. производствени отпадъци;
3. строителни отпадъци;
4. опасни отпадъци.
(2) Този закон не се прилага за:
1. радиоактивни отпадъци;
2. отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух;
3. земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и трайно свързани със земята сгради;
4. незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни
дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан;
5. излезли от употреба експлозиви;
6. фекална материя, различна от класифицираната в т. 8, слама и други естествени неопасни материали от селското или горското стопанство, използвани в земеделието и лесовъдството, или за производството на енергия от такава биомаса чрез процеси или методи, които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве;
7. отпадъчни води;
8. странични животински продукти, включително преработени продукти, по Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г., за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1069/2009", с изключение на предназначените за изгаряне, депониране или използване в съоръжение за биогаз или компост;
9. трупове на умрели, но не заклани животни, включително такива, които са убити, за да се прекрати
разпространението на епизоотични болести, и които се обезвреждат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009;
10. отпадъци, получени от проучването, добива, преработването и съхраняването на минерални
суровини и при експлоатация на кариери по Закона за подземните богатства и класифицирани като "минни отпадъци";
11. седименти, преместени в повърхностни води с цел управление на водите и водните обекти или
предотвратяване на наводнения, или намаляване на последствията от наводнения и засушаване, или рекултивация на земи, ако е доказано, че това не противоречи на други закони и седиментите нямат опасни свойства.
Чл. 3. (1) Класификацията на отпадъците се определя с наредба на министъра на околната среда и
водите и министъра на здравеопазването.
(2) Класификацията по ал. 1 се извършва според списъка на отпадъците, установен с Решение
2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква "а)" от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци. Списъкът на отпадъците включва опасни отпадъци, отчита произхода и състава на отпадъците и когато това е необходимо - пределните допустими стойности за концентрация на опасни вещества.
(3) Списъкът на отпадъците по ал. 2 е задължителен по отношение на определянето на отпадъците, които трябва да бъдат смятани като опасни. Включването на вещество или предмет в списъка не означава, че то е отпадък при всички обстоятелства. Вещество или предмет се смята за отпадък само когато отговаря на определението по § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби.
(4) Определен отпадък може да бъде смятан за опасен, дори и да не е включен като опасен в списъка на отпадъците в случаите, когато проявява едно или повече от свойствата, посочени в приложение № 3.
(5) Когато са налице безспорни доказателства, че даден отпадък, който е включен в списъка за опасни отпадъци, не проявява никое от изброените в приложение № 3 свойства, той може да бъде смятан за неопасен.
(6) Прекласификацията на опасните отпадъци като неопасни отпадъци не може да се извършва чрез разреждане или смесване на отпадъците с цел намаляване на началните концентрации на опасни вещества до нива под пределните допустими стойности за концентрация на опасни вещества, определящи отпадъците като опасни.
(7) Вземането на проби и анализите на състава и свойствата на отпадъците с цел установяване на
декларираните данни и класификация на отпадъците се извършва от акредитирани лаборатории.
Чл. 4. (1) Вещество или предмет, които са резултат на производствен процес, чиято основна цел не е тяхното производство, представляват страничен продукт, а не отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от
допълнителните разпоредби, само ако са спазени едновременно следните условия:
1. по-нататъшната им употреба е ясно определена;
2. съществува възможност за прякото им използване без специално допълнително преработване, което се отличава от обикновената производствена практика;
3. са получени като неразделна част от производствен процес;
4. по-нататъшната им употреба е законна, т.е. отговарят на всички приложими изисквания към
продуктите, опазването на околната среда и човешкото здраве, свързани с конкретната им употреба, и няма да доведат до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) Определянето на дадено вещество или предмет като страничен продукт се извършва с мотивирано решение на министъра на околната среда и водите за всеки отделен случай съобразно критерии, определени с акт на Европейската комисия.
Чл. 5. (1) Определени отпадъци престават да бъдат отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от
допълнителните разпоредби, когато са преминали през процес на оползотворяване, включително
рециклиране, и отговарят на критерии, съобразени със следните условия:
1. за използването на веществото или предмета за специфични цели е налична възприета практика;
2. за веществото или предмета съществува пазар или търсене;
3. веществото или предметът отговарят на техническите изисквания за специфичните цели и са в
съответствие с нормативните изисквания и стандарти, приложими към продуктите;
4. употребата на веществото или предмета няма да доведе до вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.
(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице определя с мотивирано решение за всеки отделен случай дали определен отпадък престава да бъде смятан за такъв, освен в случаите, когато с акт на Европейската комисия са определени задължителни критерии по ал. 1, включващи
пределно допустими стойности за замърсителите и правила за отчитане на вредните въздействия на веществото или предмета върху околната среда.
(3) Отпадък по ал. 1 се отчита за изпълнение на целите за оползотворяване и рециклиране, определени в този закон, когато са изпълнени изискванията за рециклиране или оползотворяване по този закон и по наредбите по чл. 13, ал. 1.
(4) Министърът на околната среда и водите е национален компетентен орган по прилагане на Регламент (ЕС) № 333/2011 на Съвета от 31 март 2011 г. за установяване на критерии за това, кога определени типове скрап престават да бъдат отпадъци по Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 94/2 от 8 април 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 333/2011"....

Вижте пълния текст на закона ТУК ( 6,51MB).